Прераждане
По ръбовете плъпва залезът,
мистично ожарява планината,
в индигово-лилаво всичко се размива,
контурите стопяват се в далечината.
За миг само всичко е черно
без гравитация, неземно, безмерно,
тротоари замират, уморено
градът с последни сили ехти.
Парцалива луна се прокрадва
едва през плаващи облаци,
над върха намига звезда, Витоша
гордо в тъмата изправя снага.
Нощният купол прегръща града,
и поглъща го бавно сънят...
Стопил се е залезът: прероден -
в изгрев да се завърне с утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
