30 jun 2009, 16:20

Прераждане

  Poesía
670 0 5

ПРЕРАЖДАНЕ

 

Не бе роден,

а вече те познавах...

Не бях те виждал,

а ти беше тук...

Вълнувам се –

кръвта вода не става...

Сърцето ми днес бие с твоя звук...

Не ме познаваш!

И не подозираш,

че съществувам.

Но и аз съм тук...

Не си ме виждал,

а пък аз се взирам

във теб

и разпознавам своя внук...

Цветята, радостта

сега преливат,

но ти не знаеш,

сгушен в своя сън.

Две топли длани нежно те завиват -

да те опазят от света навън.

И ето - тъй животът продължава.

Но нека той за теб да е различен,

защото знам, че ти го заслужаваш

и затова молитва днес изричам...

 

28 юни 2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...