30 jun 2009, 16:20

Прераждане

  Poesía
664 0 5

ПРЕРАЖДАНЕ

 

Не бе роден,

а вече те познавах...

Не бях те виждал,

а ти беше тук...

Вълнувам се –

кръвта вода не става...

Сърцето ми днес бие с твоя звук...

Не ме познаваш!

И не подозираш,

че съществувам.

Но и аз съм тук...

Не си ме виждал,

а пък аз се взирам

във теб

и разпознавам своя внук...

Цветята, радостта

сега преливат,

но ти не знаеш,

сгушен в своя сън.

Две топли длани нежно те завиват -

да те опазят от света навън.

И ето - тъй животът продължава.

Но нека той за теб да е различен,

защото знам, че ти го заслужаваш

и затова молитва днес изричам...

 

28 юни 2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....