Прераждане
ПРЕРАЖДАНЕ
Не бе роден,
а вече те познавах...
Не бях те виждал,
а ти беше тук...
Вълнувам се –
кръвта вода не става...
Сърцето ми днес бие с твоя звук...
Не ме познаваш!
И не подозираш,
че съществувам.
Но и аз съм тук...
Не си ме виждал,
а пък аз се взирам
във теб
и разпознавам своя внук...
Цветята, радостта
сега преливат,
но ти не знаеш,
сгушен в своя сън.
Две топли длани нежно те завиват -
да те опазят от света навън.
И ето - тъй животът продължава.
Но нека той за теб да е различен,
защото знам, че ти го заслужаваш
и затова молитва днес изричам...
28 юни 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
