7 feb 2009, 10:19

Прераждане

  Poesía » Otra
709 0 6

Сърцето си изчистих от петната -

дори не вярвам - колко кал

събирало е бедното, когато

със него лицемерно е гулял

                                             ... животът.

 

Очите си покрих с дантела бяла,

извезана от слънчева надежда.

Днес добрината ме е пожелала

и тъмното през нея ще поглеждам

                                                ... на живота.

 

И лошото докоснах със забрава,

мечтано-чиста свежест закопняла,

събирах светлина, да я раздавам,

че свойта болка днес съм надживяла

                                                  ... от живота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еуфория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...