Сърцето си изчистих от петната -
дори не вярвам - колко кал
събирало е бедното, когато
със него лицемерно е гулял
... животът.
Очите си покрих с дантела бяла,
извезана от слънчева надежда.
Днес добрината ме е пожелала
и тъмното през нея ще поглеждам
... на живота.
И лошото докоснах със забрава,
мечтано-чиста свежест закопняла,
събирах светлина, да я раздавам,
че свойта болка днес съм надживяла
... от живота.
© Еуфория Всички права запазени