Като подплашено ято от птици

разлетяха се годините наши

в светлината на изнурените ни зеници

плахи спомени скътахме, прашни

Едно невинно, разцъфнало детство

с окършени клонки от незрели мечти

Младост жилава дошла по наследство

отстоявахме в неравностойни борби

Летяхме заредени с надежди

следващи своя личен компас

Изгревите ни правеха още по-силни

и всяко действие бe в наша власт

В морето завихри ни щедро живота

във водовъртежа нестихващ, нетраен

за малко поемахме въздух в отплата

а после ни връщаше в потока безкраен

Понесохме грубостта на строги канони

провирахме мишци, търсихме нечия длан

Природата обузда ни, съвършено различни

в един грозен свят, брутален и ням