Jul 10, 2021, 11:15 PM

Водовъртеж 

  Poetry
272 0 1

Като подплашено ято от птици

разлетяха се годините наши

в светлината на изнурените ни зеници

плахи спомени скътахме, прашни

 

Едно невинно, разцъфнало детство

с окършени клонки от незрели мечти

Младост жилава дошла по наследство

отстоявахме в неравностойни борби

 

Летяхме заредени с надежди

следващи своя личен компас

Изгревите ни правеха още по-силни

и всяко действие бe в наша власт

 

В морето завихри ни щедро живота

във водовъртежа нестихващ, нетраен

за малко поемахме въздух в отплата

а после ни връщаше в потока безкраен

 

Понесохме грубостта на строги канони

провирахме мишци, търсихме нечия длан

Природата обузда ни, съвършено различни

в един грозен свят, брутален и ням

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Please just let me be myself And so what if I wanna be a shooting star With half a page worth of scr...
  • They say that love is never too late And they believe that it can await... And I can (but only for y...
  • Darkness. And in the darkness sun. And a burden fills the air As the sun goes down. A burden of unfi...

More works »