Водовъртеж
Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство
с окършени клонки от незрели мечти
Младост жилава дошла по наследство
отстоявахме в неравностойни борби
Летяхме заредени с надежди
следващи своя личен компас
Изгревите ни правеха още по-силни
и всяко действие бe в наша власт
В морето завихри ни щедро живота
във водовъртежа нестихващ, нетраен
за малко поемахме въздух в отплата
а после ни връщаше в потока безкраен
Понесохме грубостта на строги канони
провирахме мишци, търсихме нечия длан
Природата обузда ни, съвършено различни
в един грозен свят, брутален и ням
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
