valia (Валя Митова)
87 441
24 sept 2007, 11:07

Престореност... 

  Poesía
601 0 7

Да се преструвам вече свикнах аз,
да крия се зад маските на щастие,
изградих си собствен свят.
Усмихната ме виждат всички хора,
но друга съм, когато съм сама,
студено и самотно ми е, разберете,
мечтая си за малко топлина.
В прегръдки нежни да се сгуша,
да има кой сълзите да ми пресуши,
когато се прибирам вечер,
да срещам погледа му нежен,
да ме погали ласкава ръка,
поне за миг да се почувствам
обичана жена...
Да се преструвам, свикнах аз,
в златна клетка аз живея,
но златото не топли, а студи...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??