Престореност...
Да се преструвам вече свикнах аз,
да крия се зад маските на щастие,
изградих си собствен свят.
Усмихната ме виждат всички хора,
но друга съм, когато съм сама,
студено и самотно ми е, разберете,
мечтая си за малко топлина.
В прегръдки нежни да се сгуша,
да има кой сълзите да ми пресуши,
когато се прибирам вечер,
да срещам погледа му нежен,
да ме погали ласкава ръка,
поне за миг да се почувствам
обичана жена...
Да се преструвам, свикнах аз,
в златна клетка аз живея,
но златото не топли, а студи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
