Sep 24, 2007, 11:07 AM

Престореност... 

  Poetry
678 0 7

Да се преструвам вече свикнах аз,
да крия се зад маските на щастие,
изградих си собствен свят.
Усмихната ме виждат всички хора,
но друга съм, когато съм сама,
студено и самотно ми е, разберете,
мечтая си за малко топлина.
В прегръдки нежни да се сгуша,
да има кой сълзите да ми пресуши,
когато се прибирам вечер,
да срещам погледа му нежен,
да ме погали ласкава ръка,
поне за миг да се почувствам
обичана жена...
Да се преструвам, свикнах аз,
в златна клетка аз живея,
но златото не топли, а студи...

© Валя Митова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??