valia (Валя Митова)
87 441
24.09.2007 г., 11:07 ч.

Престореност... 

  Поезия
586 0 7

Да се преструвам вече свикнах аз,
да крия се зад маските на щастие,
изградих си собствен свят.
Усмихната ме виждат всички хора,
но друга съм, когато съм сама,
студено и самотно ми е, разберете,
мечтая си за малко топлина.
В прегръдки нежни да се сгуша,
да има кой сълзите да ми пресуши,
когато се прибирам вечер,
да срещам погледа му нежен,
да ме погали ласкава ръка,
поне за миг да се почувствам
обичана жена...
Да се преструвам, свикнах аз,
в златна клетка аз живея,
но златото не топли, а студи...

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??