17 feb 2009, 3:30

Пресъхнала вада 

  Poesía » Otra
432 0 1

Лицето ми - море, полято с рифове,

очите ми са сини урагани,

а мислите напукано извиваха

думите, изречени през пяна.

Излезли през устата ми в музика,

гладка като вада непресъхваща,

съхнеха единствено илюзиите,

никога несбъднато... все същите.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина не разбирам това, че точно този стих не се радва на особен порчит.
    Някак е болезнено обидно!
Propuestas
: ??:??