Лицето ми - море, полято с рифове,
очите ми са сини урагани,
а мислите напукано извиваха
думите, изречени през пяна.
Излезли през устата ми в музика,
гладка като вада непресъхваща,
съхнеха единствено илюзиите,
никога несбъднато... все същите.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
Някак е болезнено обидно!