Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
17.02.2009 г., 3:30 ч.

Пресъхнала вада 

  Поезия » Друга
431 0 1

Лицето ми - море, полято с рифове,

очите ми са сини урагани,

а мислите напукано извиваха

думите, изречени през пяна.

Излезли през устата ми в музика,

гладка като вада непресъхваща,

съхнеха единствено илюзиите,

никога несбъднато... все същите.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина не разбирам това, че точно този стих не се радва на особен порчит.
    Някак е болезнено обидно!
Предложения
: ??:??