Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
17 февр. 2009 г., 03:30

Пресъхнала вада 

  Поэзия » Другая
430 0 1

Лицето ми - море, полято с рифове,

очите ми са сини урагани,

а мислите напукано извиваха

думите, изречени през пяна.

Излезли през устата ми в музика,

гладка като вада непресъхваща,

съхнеха единствено илюзиите,

никога несбъднато... все същите.

© Димитър Димчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина не разбирам това, че точно този стих не се радва на особен порчит.
    Някак е болезнено обидно!
Предложения
: ??:??