Feb 17, 2009, 3:30 AM

Пресъхнала вада 

  Poetry » Other
433 0 1

Лицето ми - море, полято с рифове,

очите ми са сини урагани,

а мислите напукано извиваха

думите, изречени през пяна.

Излезли през устата ми в музика,

гладка като вада непресъхваща,

съхнеха единствено илюзиите,

никога несбъднато... все същите.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина не разбирам това, че точно този стих не се радва на особен порчит.
    Някак е болезнено обидно!
Random works
: ??:??