ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

3 feb 2016, 7:57

Пресъхналият кладенец

Poesía » Otra

836 1 6

Пресъхналият кладенец остана

скътан дълбоко в нашите души

и жаждата си всеки утолява

кой както свари, без да се свени...

Децата ни не знаят колко сладка

е чашата от бабина ръка,

напълнена с любов и благородство,

която дава смелост и крила!

Изпихме много блудкави надежди,

изпразнени от смисъл "чудеса" -

жестоко и нарочно ни подвеждаха,

че няма стойност нашата вода.

Преглъщахме горчилката измамени,

че ни се пада тази цялата съдба.

Подреждахме и спомени, и вяра

по нови, непривични правила.

И бродехме, забравили за корена.

Сега сме отчуждени и сами...

Но някъде дълбоко в нас е споменът

за светостта на нашите деди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, Пепи! Не трябва да ги забравяме! Поздрави!

2016-02-10T11:02:51+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Ах, как ми липсва светостта на моите деди! Още ги помня и всеки път се усмихвам! Поздрави Руми и приятен ден!

2016-02-05T15:59:02+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че споделихте тази носталгична емоция с мен!

2016-02-04T19:08:20+02:00
Eia (Росица Танчева)

Да... "някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!"
Много ми хареса!

2016-02-03T14:23:44+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Трябва винаги да се завръщаме към Платинения остров на нашето начало. Онова минало, останало зад нас - в противоположния хоризонт, може пак да изгрее като слънце и да стопли обезсърчените ни сърца. Дали това ще се случи зависи единствено от нас самите. Ние сме сбъдвачите на себе си. Животът и обществото ни вкарват непрестанно в капаните на илюзиите и фалша, но скъпоценният камък на детството и корените на съдбата ни са още живи. Трябва само да ги откопаем от пръстта на времето. Поздравление за хубавия стих, Руми! Предизвикваш размисли и надежди.

2016-02-03T09:15:40+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0