Пресъхналият кладенец

Поэзия » Другая

838 1 6

Пресъхналият кладенец остана

скътан дълбоко в нашите души

и жаждата си всеки утолява

кой както свари, без да се свени...

Децата ни не знаят колко сладка

е чашата от бабина ръка,

напълнена с любов и благородство,

която дава смелост и крила!

Изпихме много блудкави надежди,

изпразнени от смисъл "чудеса" -

жестоко и нарочно ни подвеждаха,

че няма стойност нашата вода.

Преглъщахме горчилката измамени,

че ни се пада тази цялата съдба.

Подреждахме и спомени, и вяра

по нови, непривични правила.

И бродехме, забравили за корена.

Сега сме отчуждени и сами...

Но някъде дълбоко в нас е споменът

за светостта на нашите деди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, Пепи! Не трябва да ги забравяме! Поздрави!

2016-02-10T11:02:51+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Ах, как ми липсва светостта на моите деди! Още ги помня и всеки път се усмихвам! Поздрави Руми и приятен ден!

2016-02-05T15:59:02+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че споделихте тази носталгична емоция с мен!

2016-02-04T19:08:20+02:00
Eia (Росица Танчева)

Да... "някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!"
Много ми хареса!

2016-02-03T14:23:44+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Трябва винаги да се завръщаме към Платинения остров на нашето начало. Онова минало, останало зад нас - в противоположния хоризонт, може пак да изгрее като слънце и да стопли обезсърчените ни сърца. Дали това ще се случи зависи единствено от нас самите. Ние сме сбъдвачите на себе си. Животът и обществото ни вкарват непрестанно в капаните на илюзиите и фалша, но скъпоценният камък на детството и корените на съдбата ни са още живи. Трябва само да ги откопаем от пръстта на времето. Поздравление за хубавия стих, Руми! Предизвикваш размисли и надежди.

2016-02-03T09:15:40+02:00