Пресъхналият кладенец
Пресъхналият кладенец остана
скътан дълбоко в нашите души
и жаждата си всеки утолява
кой както свари, без да се свени...
Децата ни не знаят колко сладка
е чашата от бабина ръка,
напълнена с любов и благородство,
която дава смелост и крила!
Изпихме много блудкави надежди,
изпразнени от смисъл "чудеса" -
жестоко и нарочно ни подвеждаха,
че няма стойност нашата вода.
Преглъщахме горчилката измамени,
че ни се пада тази цялата съдба.
Подреждахме и спомени, и вяра
по нови, непривични правила.
И бродехме, забравили за корена.
Сега сме отчуждени и сами...
Но някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Пепи! Не трябва да ги забравяме! Поздрави!
-
Ах, как ми липсва светостта на моите деди! Още ги помня и всеки път се усмихвам! Поздрави Руми и приятен ден!
-
Благодаря, че споделихте тази носталгична емоция с мен!
-
Да... "някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!"
Много ми хареса! -
Трябва винаги да се завръщаме към Платинения остров на нашето начало. Онова минало, останало зад нас - в противоположния хоризонт, може пак да изгрее като слънце и да стопли обезсърчените ни сърца. Дали това ще се случи зависи единствено от нас самите. Ние сме сбъдвачите на себе си. Животът и обществото ни вкарват непрестанно в капаните на илюзиите и фалша, но скъпоценният камък на детството и корените на съдбата ни са още живи. Трябва само да ги откопаем от пръстта на времето. Поздравление за хубавия стих, Руми! Предизвикваш размисли и надежди.
-
"Но някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!"
Много ми хареса. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
