Пресъхналият кладенец

Comments

• 

  ruba (Руми Бакърджиева)

  Благодаря, Пепи! Не трябва да ги забравяме! Поздрави!

  2016-02-10T11:02:51+02:00
• 

  petrova95 (Пепи Петрова)

  Ах, как ми липсва светостта на моите деди! Още ги помня и всеки път се усмихвам! Поздрави Руми и приятен ден!

  2016-02-05T15:59:02+02:00
• 

  ruba (Руми Бакърджиева)

  Благодаря, че споделихте тази носталгична емоция с мен!

  2016-02-04T19:08:20+02:00
• 

  Eia (Росица Танчева)

  Да... "някъде дълбоко в нас е споменът
  за светостта на нашите деди!"
  Много ми хареса!

  2016-02-03T14:23:44+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Трябва винаги да се завръщаме към Платинения остров на нашето начало. Онова минало, останало зад нас - в противоположния хоризонт, може пак да изгрее като слънце и да стопли обезсърчените ни сърца. Дали това ще се случи зависи единствено от нас самите. Ние сме сбъдвачите на себе си. Животът и обществото ни вкарват непрестанно в капаните на илюзиите и фалша, но скъпоценният камък на детството и корените на съдбата ни са още живи. Трябва само да ги откопаем от пръстта на времето. Поздравление за хубавия стих, Руми! Предизвикваш размисли и надежди.

  2016-02-03T09:15:40+02:00