ruba (Руми Бакърджиева)
313 1558
3.02.2016 г., 7:57 ч.

Пресъхналият кладенец 

  Поезия » Друга
543 1 6

Пресъхналият кладенец остана

скътан дълбоко в нашите души

и жаждата си всеки утолява

кой както свари, без да се свени...

 

Децата ни не знаят колко сладка

е чашата от бабина ръка,

напълнена с любов и благородство,

която дава смелост и крила!

 

Изпихме много блудкави надежди,

изпразнени от смисъл "чудеса" - 

жестоко и нарочно ни подвеждаха,

че няма стойност нашата вода.

 

Преглъщахме горчилката измамени,

че ни се пада тази цялата съдба.

Подреждахме и спомени, и вяра

по нови, непривични правила.

 

И бродехме, забравили за корена.

Сега сме отчуждени и сами...

Но някъде дълбоко в нас е споменът

за светостта на нашите деди!

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи! Не трябва да ги забравяме! Поздрави!
  • Ах, как ми липсва светостта на моите деди! Още ги помня и всеки път се усмихвам! Поздрави Руми и приятен ден!
  • Благодаря, че споделихте тази носталгична емоция с мен!
  • Да... "някъде дълбоко в нас е споменът
    за светостта на нашите деди!"
    Много ми хареса!
  • Трябва винаги да се завръщаме към Платинения остров на нашето начало. Онова минало, останало зад нас - в противоположния хоризонт, може пак да изгрее като слънце и да стопли обезсърчените ни сърца. Дали това ще се случи зависи единствено от нас самите. Ние сме сбъдвачите на себе си. Животът и обществото ни вкарват непрестанно в капаните на илюзиите и фалша, но скъпоценният камък на детството и корените на съдбата ни са още живи. Трябва само да ги откопаем от пръстта на времето. Поздравление за хубавия стих, Руми! Предизвикваш размисли и надежди.
  • "Но някъде дълбоко в нас е споменът
    за светостта на нашите деди!"
    Много ми хареса. Поздравления!
Предложения
: ??:??