Пресъхналият кладенец
Пресъхналият кладенец остана
скътан дълбоко в нашите души
и жаждата си всеки утолява
кой както свари, без да се свени...
Децата ни не знаят колко сладка
е чашата от бабина ръка,
напълнена с любов и благородство,
която дава смелост и крила!
Изпихме много блудкави надежди,
изпразнени от смисъл "чудеса" -
жестоко и нарочно ни подвеждаха,
че няма стойност нашата вода.
Преглъщахме горчилката измамени,
че ни се пада тази цялата съдба.
Подреждахме и спомени, и вяра
по нови, непривични правила.
И бродехме, забравили за корена.
Сега сме отчуждени и сами...
Но някъде дълбоко в нас е споменът
за светостта на нашите деди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
