Моите очи са бездна,
ръцете - жажда непрестанна,
косите ми са пламък звезден,
а устните ми - буря ураганна.
Сълзите ми - ручеи бистри,
от билките пиеха лек.
Нозете - запалени клади,
събираха сила в цъфтящи ливади.
Танцувах шеметно с дъжда,
докосвах с лунни пръсти песента,
която блика в моето сърце
и стихията не ще ме спре.
В порой сълзите си излях
и в буря болката изпях,
за да се открия преродена,
пречистена, отново сътворена!
© Румяна Todos los derechos reservados