7 dic 2010, 10:24

Пресътворена 

  Poesía » Otra
491 0 8

Моите очи са бездна,

ръцете - жажда непрестанна,

косите ми са пламък звезден,

а устните ми - буря ураганна.

 

Сълзите ми - ручеи бистри,

от билките пиеха лек.

Нозете - запалени клади,

събираха сила в цъфтящи ливади.

 

Танцувах шеметно с дъжда,

докосвах с лунни пръсти песента,

която блика в моето сърце

и стихията не ще ме спре.

 

В порой сълзите си излях

и в буря болката изпях,

за да се открия преродена,

пречистена, отново сътворена!

 

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??