7 dic 2010, 10:24

Пресътворена

  Poesía » Otra
628 0 8

Моите очи са бездна,

ръцете - жажда непрестанна,

косите ми са пламък звезден,

а устните ми - буря ураганна.

 

Сълзите ми - ручеи бистри,

от билките пиеха лек.

Нозете - запалени клади,

събираха сила в цъфтящи ливади.

 

Танцувах шеметно с дъжда,

докосвах с лунни пръсти песента,

която блика в моето сърце

и стихията не ще ме спре.

 

В порой сълзите си излях

и в буря болката изпях,

за да се открия преродена,

пречистена, отново сътворена!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека не спира стихията в теб Руми!!!Поздрав и топлинка!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Чудесен оптимистичен стих!
    Поздрав!
  • Привет от мен!
  • Благодаря Ви за топлите думи!Винаги е така,когато човек дълбоко е страдал,но намира в себе си силата и куража да продължи напред-това е едно прераждане,пречистено и изпълнено с нов живот и надежди!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...