7 дек. 2010 г., 10:24

Пресътворена

630 0 8

Моите очи са бездна,

ръцете - жажда непрестанна,

косите ми са пламък звезден,

а устните ми - буря ураганна.

 

Сълзите ми - ручеи бистри,

от билките пиеха лек.

Нозете - запалени клади,

събираха сила в цъфтящи ливади.

 

Танцувах шеметно с дъжда,

докосвах с лунни пръсти песента,

която блика в моето сърце

и стихията не ще ме спре.

 

В порой сълзите си излях

и в буря болката изпях,

за да се открия преродена,

пречистена, отново сътворена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека не спира стихията в теб Руми!!!Поздрав и топлинка!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Чудесен оптимистичен стих!
    Поздрав!
  • Привет от мен!
  • Благодаря Ви за топлите думи!Винаги е така,когато човек дълбоко е страдал,но намира в себе си силата и куража да продължи напред-това е едно прераждане,пречистено и изпълнено с нов живот и надежди!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...