Моите очи са бездна,
ръцете - жажда непрестанна,
косите ми са пламък звезден,
а устните ми - буря ураганна.
Сълзите ми - ручеи бистри,
от билките пиеха лек.
Нозете - запалени клади,
събираха сила в цъфтящи ливади.
Танцувах шеметно с дъжда,
докосвах с лунни пръсти песента,
която блика в моето сърце
и стихията не ще ме спре.
В порой сълзите си излях
и в буря болката изпях,
за да се открия преродена,
пречистена, отново сътворена!
© Румяна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
