Моите очи са бездна,
ръцете - жажда непрестанна,
косите ми са пламък звезден,
а устните ми - буря ураганна.
Сълзите ми - ручеи бистри,
от билките пиеха лек.
Нозете - запалени клади,
събираха сила в цъфтящи ливади.
Танцувах шеметно с дъжда,
докосвах с лунни пръсти песента,
която блика в моето сърце
и стихията не ще ме спре.
В порой сълзите си излях
и в буря болката изпях,
за да се открия преродена,
пречистена, отново сътворена!
© Румяна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
