7.12.2010 г., 10:24 ч.

Пресътворена 

  Поезия » Друга
472 0 8

Моите очи са бездна,

ръцете - жажда непрестанна,

косите ми са пламък звезден,

а устните ми - буря ураганна.

 

Сълзите ми - ручеи бистри,

от билките пиеха лек.

Нозете - запалени клади,

събираха сила в цъфтящи ливади.

 

Танцувах шеметно с дъжда,

докосвах с лунни пръсти песента,

която блика в моето сърце

и стихията не ще ме спре.

 

В порой сълзите си излях

и в буря болката изпях,

за да се открия преродена,

пречистена, отново сътворена!

 

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??