7.12.2010 г., 10:24

Пресътворена

627 0 8

Моите очи са бездна,

ръцете - жажда непрестанна,

косите ми са пламък звезден,

а устните ми - буря ураганна.

 

Сълзите ми - ручеи бистри,

от билките пиеха лек.

Нозете - запалени клади,

събираха сила в цъфтящи ливади.

 

Танцувах шеметно с дъжда,

докосвах с лунни пръсти песента,

която блика в моето сърце

и стихията не ще ме спре.

 

В порой сълзите си излях

и в буря болката изпях,

за да се открия преродена,

пречистена, отново сътворена!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека не спира стихията в теб Руми!!!Поздрав и топлинка!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Чудесен оптимистичен стих!
    Поздрав!
  • Привет от мен!
  • Благодаря Ви за топлите думи!Винаги е така,когато човек дълбоко е страдал,но намира в себе си силата и куража да продължи напред-това е едно прераждане,пречистено и изпълнено с нов живот и надежди!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...