10 jul 2024, 10:49

Пресътворяване

  Poesía
428 0 1

Отдалечавам се.

Към някаква си близост.

Във някаква изстиваща тъга.

Обвит от форми-

и свенливост-

навлизам в някаква среда

и се разтварям.

(Забравям…)

Цял се виждам

прозрачен- и игрив-

като воал.

Сред кротост,

в тишина старинна,

аз съизграждам

своят дял.

И вече цял -

сам, аз, там-

лъчист и бодър,

желая пак да съм видян.

Отдалечавам се…

Към нечий поглед.

Към някаква дълбока свян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...