10 jul 2024, 10:49

Пресътворяване

  Poesía
434 0 1

Отдалечавам се.

Към някаква си близост.

Във някаква изстиваща тъга.

Обвит от форми-

и свенливост-

навлизам в някаква среда

и се разтварям.

(Забравям…)

Цял се виждам

прозрачен- и игрив-

като воал.

Сред кротост,

в тишина старинна,

аз съизграждам

своят дял.

И вече цял -

сам, аз, там-

лъчист и бодър,

желая пак да съм видян.

Отдалечавам се…

Към нечий поглед.

Към някаква дълбока свян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...