10 июл. 2024 г., 10:49

Пресътворяване

433 0 1

Отдалечавам се.

Към някаква си близост.

Във някаква изстиваща тъга.

Обвит от форми-

и свенливост-

навлизам в някаква среда

и се разтварям.

(Забравям…)

Цял се виждам

прозрачен- и игрив-

като воал.

Сред кротост,

в тишина старинна,

аз съизграждам

своят дял.

И вече цял -

сам, аз, там-

лъчист и бодър,

желая пак да съм видян.

Отдалечавам се…

Към нечий поглед.

Към някаква дълбока свян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...