10.07.2024 г., 10:49

Пресътворяване

425 0 1

Отдалечавам се.

Към някаква си близост.

Във някаква изстиваща тъга.

Обвит от форми-

и свенливост-

навлизам в някаква среда

и се разтварям.

(Забравям…)

Цял се виждам

прозрачен- и игрив-

като воал.

Сред кротост,

в тишина старинна,

аз съизграждам

своят дял.

И вече цял -

сам, аз, там-

лъчист и бодър,

желая пак да съм видян.

Отдалечавам се…

Към нечий поглед.

Към някаква дълбока свян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...