10.07.2024 г., 10:49 ч.

Пресътворяване 

  Поезия
136 0 1

Отдалечавам се.

Към някаква си близост.

Във някаква изстиваща тъга.

Обвит от форми-

и свенливост-

навлизам в някаква среда

и се разтварям.

(Забравям…)

Цял се виждам

прозрачен- и игрив-

като воал.

Сред кротост,

в тишина старинна,

аз съизграждам

своят дял.

И вече цял -

сам, аз, там-

лъчист и бодър,

желая пак да съм видян.

Отдалечавам се…

Към нечий поглед.

Към някаква дълбока свян.

© Петър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??