Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост-
навлизам в някаква среда
и се разтварям.
(Забравям…)
Цял се виждам
прозрачен- и игрив-
като воал.
Сред кротост,
в тишина старинна,
аз съизграждам
своят дял.
И вече цял -
сам, аз, там-
лъчист и бодър,
желая пак да съм видян.
Отдалечавам се…
Към нечий поглед.
Към някаква дълбока свян.
© Петър All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
