Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост-
навлизам в някаква среда
и се разтварям.
(Забравям…)
Цял се виждам
прозрачен- и игрив-
като воал.
Сред кротост,
в тишина старинна,
аз съизграждам
своят дял.
И вече цял -
сам, аз, там-
лъчист и бодър,
желая пак да съм видян.
Отдалечавам се…
Към нечий поглед.
Към някаква дълбока свян.
© Петър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
