Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост-
навлизам в някаква среда
и се разтварям.
(Забравям…)
Цял се виждам
прозрачен- и игрив-
като воал.
Сред кротост,
в тишина старинна,
аз съизграждам
своят дял.
И вече цял -
сам, аз, там-
лъчист и бодър,
желая пак да съм видян.
Отдалечавам се…
Към нечий поглед.
Към някаква дълбока свян.
© Петър All rights reserved.