2 nov 2014, 17:40  

През Ада на нашата Любов

637 0 0

През Ада на нашата Любов

 

 

Не ми остави даже и постеля,

където да склопя очи.

Безмълвно пое – беше неделя

и нямо сърцето мълчи!

 

А исках да плача, да вия от болка,

пресъхнаха мойте сълзи -

и само небето свидетел е колко

съм страдал сред голи стени.

 

Сиротно самотен, напразно ни чака

домът ни със радост граден,

във него и нашата рожба изплака -

това беше миг съкровен.

 

Със теб преживяхме и радост и мъка

живяхме и в лудост и в страх -

и още ме топли неземната тръпка

от първия сладостен грях.

 

Когато със нежност ти ми отдаде

Вселената с твойта Любов,

за Нея дори да премина през Ада,

ще бъда на всичко готов!

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...