През Ада на нашата Любов
Не ми остави даже и постеля,
където да склопя очи.
Безмълвно пое – беше неделя
и нямо сърцето мълчи!
А исках да плача, да вия от болка,
пресъхнаха мойте сълзи -
и само небето свидетел е колко
съм страдал сред голи стени.
Сиротно самотен, напразно ни чака
домът ни със радост граден,
във него и нашата рожба изплака - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up