2.11.2014 г., 17:40  

През Ада на нашата Любов

638 0 0

През Ада на нашата Любов

 

 

Не ми остави даже и постеля,

където да склопя очи.

Безмълвно пое – беше неделя

и нямо сърцето мълчи!

 

А исках да плача, да вия от болка,

пресъхнаха мойте сълзи -

и само небето свидетел е колко

съм страдал сред голи стени.

 

Сиротно самотен, напразно ни чака

домът ни със радост граден,

във него и нашата рожба изплака -

това беше миг съкровен.

 

Със теб преживяхме и радост и мъка

живяхме и в лудост и в страх -

и още ме топли неземната тръпка

от първия сладостен грях.

 

Когато със нежност ти ми отдаде

Вселената с твойта Любов,

за Нея дори да премина през Ада,

ще бъда на всичко готов!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...