28 abr 2007, 12:05

през болка открих 

  Poesía
994 0 14
 

Рисувам отворени,
цветни врати -
дъга от безкрая
намятам.
Сърцето ми
моли - 
зовът му вдъхни...
Запази го
в горещото лято.

До скута ми  жаден
сега приседни.
Притисни ме.
Желай ме.
Гали.
Без да мислиш -
страстта избери ...
С дъха си
кръвта
запали ми.

Светът е прекрасен,
от пролет звънти -
в съня ми
лалета са лумнали.
Ела, притисни ме.
Целувай...
Люби.
Изтрий от очите ми
сълзите...

Замечтана, погледнах
към твоите очи -
влудяващи,
огнени, чувствени...
Грехът си познах -
през болка 
открих,
че и дявол
пак си ми нужен...

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??