през болка открих
Рисувам отворени,
цветни врати -
дъга от безкрая
намятам.
Сърцето ми
моли -
зовът му вдъхни...
Запази го
в горещото лято.
До скута ми жаден
сега приседни.
Притисни ме.
Желай ме.
Гали.
Без да мислиш -
страстта избери ...
С дъха си
кръвта
запали ми.
Светът е прекрасен,
от пролет звънти -
в съня ми
лалета са лумнали.
Ела, притисни ме.
Целувай...
Люби.
Изтрий от очите ми
сълзите...
Замечтана, погледнах
към твоите очи -
влудяващи,
огнени, чувствени...
Грехът си познах -
през болка
открих,
че и дявол
пак си ми нужен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дакота Все права защищены
*
