През бурите
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.
Прошепнем ли в нощта
наште огнени слова,
горят в пожари страстни
ненаситните тела.
В прегръдката ми силна
всяка болка се топи,
сърцето ти се носи
по любовните вълни.
Жена, родена от стихии,
през бурите до мен вървиш.
Обичам във порив буен,
постоянно да кипиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados