19 окт. 2008 г., 21:57

През бурите

879 0 14
Отправим ли си с теб
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.

Прошепнем ли в нощта
наште огнени слова,
горят в пожари страстни
ненаситните тела.

В прегръдката ми силна
всяка болка се топи,
сърцето ти се носи
по любовните вълни.

Жена, родена от стихии,
през бурите до мен вървиш.
Обичам във порив буен,
постоянно да кипиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ивалина! Поздрави!
  • Страхотно стихотворение! Много харесвам поезията ти! Имам само една скромна забележка. За ритъма е по-добре двата стиха да звучат така:

    наште огнени слова

    и

    Обичам във порив буен

    Поздрави!!!
  • Благодаря Ви от сърце за подкрепата Таня, Елена, Ели!
    Прекрасни сте!
    Пожелавам да сте щастливи и да има много обич в живота ви!
  • Достойна е за този стих, щом през бурите до теб върви..Красиво обичаш, Победителю!
    Поздрав!
  • Завиждам й!
    Прекрасен стих за любовта!
    Поздравления и прегръдка!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...