През бурите
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.
Прошепнем ли в нощта
наште огнени слова,
горят в пожари страстни
ненаситните тела.
В прегръдката ми силна
всяка болка се топи,
сърцето ти се носи
по любовните вълни.
Жена, родена от стихии,
през бурите до мен вървиш.
Обичам във порив буен,
постоянно да кипиш.
© Васил Георгиев All rights reserved.