19.10.2008 г., 21:57

През бурите

875 0 14
Отправим ли си с теб
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.

Прошепнем ли в нощта
наште огнени слова,
горят в пожари страстни
ненаситните тела.

В прегръдката ми силна
всяка болка се топи,
сърцето ти се носи
по любовните вълни.

Жена, родена от стихии,
през бурите до мен вървиш.
Обичам във порив буен,
постоянно да кипиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ивалина! Поздрави!
  • Страхотно стихотворение! Много харесвам поезията ти! Имам само една скромна забележка. За ритъма е по-добре двата стиха да звучат така:

    наште огнени слова

    и

    Обичам във порив буен

    Поздрави!!!
  • Благодаря Ви от сърце за подкрепата Таня, Елена, Ели!
    Прекрасни сте!
    Пожелавам да сте щастливи и да има много обич в живота ви!
  • Достойна е за този стих, щом през бурите до теб върви..Красиво обичаш, Победителю!
    Поздрав!
  • Завиждам й!
    Прекрасен стих за любовта!
    Поздравления и прегръдка!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...