През бурите
влюбен светъл взор,
текат реки от обич,
ангели запяват в хор.
Прошепнем ли в нощта
наште огнени слова,
горят в пожари страстни
ненаситните тела.
В прегръдката ми силна
всяка болка се топи,
сърцето ти се носи
по любовните вълни.
Жена, родена от стихии,
през бурите до мен вървиш.
Обичам във порив буен,
постоянно да кипиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени