"Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.”
Ник Желев
А, помниш ли, мой тъжен принце,
грееше слънце в нашата приказка...
но разказвачът бе принципен
пусна облаци и нищо не каза...
Знам, знам, как неусетно се счупи
на стомната тясното гърло,
магарешка кожа зачулих-
колко е, да прехвърлиш бърдо...
Сега знам с очите ти да сънувам
красотата на твоята роза,
докато в кръчмата свойски подумват,
че съм хитра лисица… ех, проза!
Но, ти заспивай, сънят е блаженство
(и аз се научих тихо в него да бягам).
Без бронята на сърцето си женско,
през девет земи, ръце към тебе протягам...
Ж.Д. -Lucky
© Лъки Todos los derechos reservados