През девет земи
"Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.”
Ник Желев
А, помниш ли, мой тъжен принце,
грееше слънце в нашата приказка...
но разказвачът бе принципен
пусна облаци и нищо не каза...
Знам, знам, как неусетно се счупи
на стомната тясното гърло,
магарешка кожа зачулих-
колко е, да прехвърлиш бърдо...
Сега знам с очите ти да сънувам
красотата на твоята роза,
докато в кръчмата свойски подумват,
че съм хитра лисица… ех, проза!
Но, ти заспивай, сънят е блаженство
(и аз се научих тихо в него да бягам).
Без бронята на сърцето си женско,
през девет земи, ръце към тебе протягам...
Ж.Д. -Lucky
© Лъки All rights reserved.
