През девет земи

7.01.2016 г., 10:32 ч.

Поезия » Друга

642 0 3

"Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат.”
Ник Желев

А, помниш ли, мой тъжен принце,
грееше слънце в нашата приказка...
но разказвачът бе принципен
пусна облаци и нищо не каза...
Знам, знам, как неусетно се счупи
на стомната тясното гърло,
магарешка кожа зачулих-
колко е, да прехвърлиш бърдо...
Сега знам с очите ти да сънувам
красотата на твоята роза,
докато в кръчмата свойски подумват,
че съм хитра лисица… ех, проза!
Но, ти заспивай, сънят е блаженство
(и аз се научих тихо в него да бягам).
Без бронята на сърцето си женско,
през девет земи, ръце към тебе протягам...

Ж.Д. -Lucky

Благодаря на Ник Желев, че провокира мислите ми.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

oksimoron (Христов)

2016-01-07T19:46:16+02:00

Поздрав за хубавото стихо, Лъки!
Anita765 (Ани Монева)

2016-01-07T16:21:52+02:00

Хубаво стихотворение, Лъки!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-07T12:00:53+02:00

Направи ми впечатление, че днес и двамата публикуваме нещо свързано със съня и неговата символика, Лъвице.
Случайно съвпадение...може би! За много години! Бъди в крепко здраве и пиши все така. Желая ти любов и попътни ветрове!: M&M