18 mar 2007, 19:19

През дните

  Poesía
700 0 0
Превъртам назад миговете и дните
и търся когато бяха светли зорите.
Когато заспивах щастлива
и събуждах се десет пъти по-жива.
Търся когато себе си бях,
когато във очите си не виждах страх.
Поглеждам се сега -
няма я онази надежда.
Няма онова малко дете -
то отдавна спря да расте.

Нещо в мен се промени
и част от теб дори изтри.
Наред се точеха дните
и загубих власт над съдбите.
Умът разбит е и стене,
търси покоя без време.

Тогава нищо нямаше да те отнеме,
сега само времето в сърцата ни стене.
То само от мен, теб ще отнеме
и ще забули сърцето ми в мрак.
Повтарям си да не плача пак -
да не бъда детето, изпитващо страх.
Знам, че някой ден отново ще го преживея
и по-силна от сега ще съм.
Но днес не съм!

Искам да викам на воля,
че в тялото си душата ми е гола.
Пред теб се разкри,
за да закриляш сърцето ми.
Защото знам, че лицата на радостта и тъгата,
са смеха и самотата.
Защото знам ,че слънцето и луната
стават едно в зората.
Защото знам, че обичта ти е богата
и посипва ме с аромата от рози.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...