18 мар. 2007 г., 19:19

През дните

699 0 0
Превъртам назад миговете и дните
и търся когато бяха светли зорите.
Когато заспивах щастлива
и събуждах се десет пъти по-жива.
Търся когато себе си бях,
когато във очите си не виждах страх.
Поглеждам се сега -
няма я онази надежда.
Няма онова малко дете -
то отдавна спря да расте.

Нещо в мен се промени
и част от теб дори изтри.
Наред се точеха дните
и загубих власт над съдбите.
Умът разбит е и стене,
търси покоя без време.

Тогава нищо нямаше да те отнеме,
сега само времето в сърцата ни стене.
То само от мен, теб ще отнеме
и ще забули сърцето ми в мрак.
Повтарям си да не плача пак -
да не бъда детето, изпитващо страх.
Знам, че някой ден отново ще го преживея
и по-силна от сега ще съм.
Но днес не съм!

Искам да викам на воля,
че в тялото си душата ми е гола.
Пред теб се разкри,
за да закриляш сърцето ми.
Защото знам, че лицата на радостта и тъгата,
са смеха и самотата.
Защото знам ,че слънцето и луната
стават едно в зората.
Защото знам, че обичта ти е богата
и посипва ме с аромата от рози.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...