Превъртам назад миговете и дните и търся когато бяха светли зорите. Когато заспивах щастлива и събуждах се десет пъти по-жива. Търся когато себе си бях, когато във очите си не виждах страх. Поглеждам се сега - няма я онази надежда. Няма онова малко дете - то отдавна спря да расте.
Нещо в мен се промени и част от теб дори изтри. Наред се точеха дните и загубих власт над съдбите. Умът разбит е и стене, търси покоя без време.
Тогава нищо нямаше да те отнеме, сега само времето в сърцата ни стене. То само от мен, теб ще отнеме и ще забули сърцето ми в мрак. Повтарям си да не плача пак - да не бъда детето, изпитващо страх. Знам, че някой ден отново ще го преживея и по-силна от сега ще съм. Но днес не съм!
Искам да викам на воля, че в тялото си душата ми е гола. Пред теб се разкри, за да закриляш сърцето ми. Защото знам, че лицата на радостта и тъгата, са смеха и самотата. Защото знам ,че слънцето и луната стават едно в зората. Защото знам, че обичта ти е богата и посипва ме с аромата от рози.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.