24 mar 2015, 20:42

През ключалката

  Poesía » Otra
540 0 0

 

 

                         

                     През ключалката

 

 

               Пред мен изпречи се

                         заключена вратата.

               Погледнах пез ключалката

                        и видях съдбата.

                Поседнала, подремва

                        вече изморена,

                 а може би сънува

                        нещо вместо мене.

                  Добра жена е - помня -

                        нали ми е позната.

                   Но аз не бях послушна,

                         измъчих си съдбата.

                   И какво да правя?

                         Не вярвам, че горката -

                   Живота тя командва.

                         Знам - той реди нещата.

                    Познавам го отдавна -

                          старият ерген -

                     бърза някъде за нещо -

                          вечно устремен.

                     Дори сега, той тайно,

                          погали ми главата:

                      - Върви до мен - прошепна -

                           и зарежи Съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...