През ключалката
Пред мен изпречи се
заключена вратата.
Погледнах пез ключалката
и видях съдбата.
Поседнала, подремва
вече изморена,
а може би сънува
нещо вместо мене.
Добра жена е - помня -
нали ми е позната.
Но аз не бях послушна,
измъчих си съдбата.
И какво да правя?
Не вярвам, че горката -
Живота тя командва.
Знам - той реди нещата.
Познавам го отдавна -
старият ерген -
бърза някъде за нещо -
вечно устремен.
Дори сега, той тайно,
погали ми главата:
- Върви до мен - прошепна -
и зарежи Съдбата.
© Виолета Томова Все права защищены