24 мар. 2015 г., 20:42

През ключалката

543 0 0

 

 

                         

                     През ключалката

 

 

               Пред мен изпречи се

                         заключена вратата.

               Погледнах пез ключалката

                        и видях съдбата.

                Поседнала, подремва

                        вече изморена,

                 а може би сънува

                        нещо вместо мене.

                  Добра жена е - помня -

                        нали ми е позната.

                   Но аз не бях послушна,

                         измъчих си съдбата.

                   И какво да правя?

                         Не вярвам, че горката -

                   Живота тя командва.

                         Знам - той реди нещата.

                    Познавам го отдавна -

                          старият ерген -

                     бърза някъде за нещо -

                          вечно устремен.

                     Дори сега, той тайно,

                          погали ми главата:

                      - Върви до мен - прошепна -

                           и зарежи Съдбата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...