24 мар. 2015 г., 20:42

През ключалката

537 0 0

 

 

                         

                     През ключалката

 

 

               Пред мен изпречи се

                         заключена вратата.

               Погледнах пез ключалката

                        и видях съдбата.

                Поседнала, подремва

                        вече изморена,

                 а може би сънува

                        нещо вместо мене.

                  Добра жена е - помня -

                        нали ми е позната.

                   Но аз не бях послушна,

                         измъчих си съдбата.

                   И какво да правя?

                         Не вярвам, че горката -

                   Живота тя командва.

                         Знам - той реди нещата.

                    Познавам го отдавна -

                          старият ерген -

                     бърза някъде за нещо -

                          вечно устремен.

                     Дори сега, той тайно,

                          погали ми главата:

                      - Върви до мен - прошепна -

                           и зарежи Съдбата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...