През ключалката

               Пред мен изпречи се

                         заключена вратата.

               Погледнах пез ключалката

                        и видях съдбата.

                Поседнала, подремва

                        вече изморена,

                 а може би сънува

                        нещо вместо мене.

                  Добра жена е - помня -

                        нали ми е позната.

                   Но аз не бях послушна,

                         измъчих си съдбата.

                   И какво да правя?

                         Не вярвам, че горката -

                   Живота тя командва.

                         Знам - той реди нещата.

                    Познавам го отдавна -

                          старият ерген -

                     бърза някъде за нещо -

                          вечно устремен.

                     Дори сега, той тайно,

                          погали ми главата:

                      - Върви до мен - прошепна -

                           и зарежи Съдбата.