31 ene 2013, 13:12

Презареждане

  Poesía » Otra
777 0 0

Жлъч и смях се догониха в мен,

от любов изтрезнях, но съвсем.

Път красив под сияйна дъга -

луна и стих - един заклет тандем.

 

Спомен жив за дете и море,

смях щастлив и сияйно небе.

Ти си тук, моя малка мечта,

а без теб сякаш друг бе света.

 

Коленичи гордостта ми във мен,

песни птичи ни припяват рефрен.

Свят различен - романтичен, суров,

нелогичен - свят изпълнен с любов.


С. Кръстева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...