31.01.2013 г., 13:12

Презареждане

774 0 0

Жлъч и смях се догониха в мен,

от любов изтрезнях, но съвсем.

Път красив под сияйна дъга -

луна и стих - един заклет тандем.

 

Спомен жив за дете и море,

смях щастлив и сияйно небе.

Ти си тук, моя малка мечта,

а без теб сякаш друг бе света.

 

Коленичи гордостта ми във мен,

песни птичи ни припяват рефрен.

Свят различен - романтичен, суров,

нелогичен - свят изпълнен с любов.


С. Кръстева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...