Jan 31, 2013, 1:12 PM

Презареждане

  Poetry » Other
773 0 0

Жлъч и смях се догониха в мен,

от любов изтрезнях, но съвсем.

Път красив под сияйна дъга -

луна и стих - един заклет тандем.

 

Спомен жив за дете и море,

смях щастлив и сияйно небе.

Ти си тук, моя малка мечта,

а без теб сякаш друг бе света.

 

Коленичи гордостта ми във мен,

песни птичи ни припяват рефрен.

Свят различен - романтичен, суров,

нелогичен - свят изпълнен с любов.


С. Кръстева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...