При пълнолуние
И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса
и ме повика в късен час?
И с много трепет се забързах,
с последен дъх към него аз.
Не знам – към него или спомен,
останал някъде във мен,
дошъл със онзи парещ огън
да сгрее утрешния ден.
Но вместо спомени той, мракът
стопява се във светлина.
Усещам ласка на луната
при мене тихо влязла тя…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
