При пълнолуние

29 nov 2020, 22:21

Poesía » Otra

254 1 1

И тази нощ сънят избяга –

дали от пълната луна?

А болката до мене ляга

с гореща, пареща сълза.

Но кой ли нежно я избърса

и ме повика в късен час?

И с много трепет се забързах,

с последен дъх към него аз.

Не знам – към него или спомен,

останал някъде във мен,

дошъл със онзи парещ огън

да сгрее утрешния ден.

Но вместо спомени той, мракът

стопява се във светлина.

Усещам ласка на луната

при мене тихо влязла тя…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2021-01-01T18:40:50+02:00

Пишеш естествено и неповторимо. С удоволствие идвам да те чуя и да усетя мекотата и чистотата на твоите думи.